Анкета
Чували ли сте за печата от Караново?
Да
Не
vote
Паметта на човека осмисля и удължава чрез придобития опит живота му, а народната  памет свързва безброй поколения  по стъпалата на Историята, които  водят нагоре или надолу, но винаги напред към бъдещето. Историята е  записаното или поне запомненото минало и е по-малка или по-голяма част от него в зависимост от богатството на изворите. Когато липсват свидетелства, тогава тя все едно не се е състояла. Така че паметта за миналото е „условие, без което не може” да има История на селища и държави, на народи и човечество. Късопаметието създава предпоставки за фалшифициране на Историята или за нейното художествено доизмисляне, което е противопоказано на историческата наука.
 
Историята е ДНК-то на народите и  ги прави различни. Миналото се унаследява с всяка брънка от поколенческата верига. Всеки народ трябва да има в себе си нещо уникално, за да се различава от другите. Това е неговата национална идентичност, най-силното доказателство, че човечеството има много отечества. Девизът на Европейския съюз „Единство в многообразието” съдържа стремежа към съхраняване на националната идентичност в разноликото „европейско семейство”, защото народите на Европа имат вековна история и преди да бъдат европейци, те са българи, гърци, германци, французи и т.н.
 
Предлаганият на вниманието на любознателните потребители уеб-портал трябва да допринесе за по-широкото разбиране какво е значението на паметта за историята на българите при формирането на тяхната национална идентичност. Посещаването на местата на историческата памет, чрез което се чувстваме повече българи, има както познавателна така и възпитателна стойност. Археологическите паметници ни отнасят сред тайнствата на праисторията, древността и Средновековието, толкова впечатляващи, че дори и „камъкът проговаря”. Стародавни предания се раздвижват в сцени на отколешни обичаи, знакови празници и самобитни игри на народния гений, които не могат да бъдат видени никъде другаде.
 
Състоялото се въпреки чуждото  господство българско Възраждане е  изпълнено с такива бляскави примери на жажда за просвета, свобода и Църковна независимост, с каквито малко народи са ощастливени от Историята да се гордеят. Възстановената през 1878 г. българска държава полага грижи за опазване на културно-историческото наследство като основа за развитие към бъдещето. Тоталитарният режим осъзнава постепенно с годините, че класово-партийният подход е недостатъчен, за да бъде отприщена националната енергия посредством по-разкрепостено позоваване на Историята. Съвременният преход към демокрация създава условия за преосмисляне на Историята, но съвпада с всепоглъщащата глобализация, когато неустойчивите нации са застрашени да бъдат лишени от историческа памет и така да влязат в печалната графа „изчезнали”, макар и не безследно. Целта на нашия проект е това да не се случи с нас българите, понеже ние сме наследили прекалено дълга история, за да не си позволим къса памет.
 
По българските земи се намират  места, където стъпим ли веднъж пак  се завръщаме, защото точно там „чуваме” гласовете на предците. Вижте стенописите на Казанлъшката гробница и Боянската черква, разходете се между крепостните стени на Плиска, Велики Преслав и Велико Търново, погледнете към Мадарския конник и посетете Рилския манастир и вероятно ще ви обземе чувство на себеуважение и признателност. Положете цвете на лобното място на Васил Левски, изкачете се на паметните върхове Свети Никола и Околчица, запалете свещица в Новото гробище на Сливница и Военната гробница при Тутракан, за да проумеете, че не сте случайно „тук и сега” на този бурен геополитически кръстопът.
 
В българската история са записани събития, чието ехо от вековете не оставя никой българин равнодушен в  текущото настояще. Ние слушаме легендите  за Орфей, бродим по стъпките на кан  Аспарух, основал поредната и  най-дълго съществуващата българска държава, за да се възхитим от „Златния век” на Симеон Велики. Когато се зададе вража сила, тогава пеем юнашки песни за цар Иван Шишман и Крали Марко, разказваме за невиждани подвизи на народни закрилници и „търсим духа” на Стефан Караджа. За да не бъдат пропуснати знайни и незнайни герои е избран Ден на падналите за свободата на България, чието израстване е поливано обилно с кръв. Годишнините от историческите събития се отбелязват с почит към делата на дедите в опит да бъдем достойни техни потомци.
 
Има и дребни наглед неща, които  ни отличават като българи. Когато се закичим с мартеница на „Първа пролет” или се люлеем по Гергьовден. Понякога кимаме или въртим глава за „не” или „да” обратно на другите и не се разбираме с тях. Колко са народите, които „обръщат знамето на война” и маршируват по морския бряг с песента „Високи сини планини”? Някои искат да премахнат тези национални особености, но с това ще обеднее европейската култура, защото човеците и народите трябва да се различават „в очите на другите”. Кому пречи кирилицата в информационната епоха? Във всеки случай не на универсалните компютри, а на „универсалните човеци”, които се определят като „граждани на света” и не желаят да бъдат себе си.
 
Опасността за паметта е не толкова  в „избледняването”, колкото в подборността на спомените. В историята на всеки народ се редуват върхове и спадове, наричани още „тъмна епоха”. Ние българите не забравяме ослепените войници на цар Самуил, нито „трите синджира роби” и пепелищата на въстанията и войните. Препоръчваното късане на „лошите страници” от Историята е връщане към до болка познатата някогашна теза за „удобната” и „неудобната” истина. Всекидневието не е в състояние да замести събитията, а само ги допълва.
 
Забравата е ръждата на Историята. Преживяното от поколения наред е неразривна част от националната идентичност и не е нито възможно, нито разумно да се следва здравословното житейско правило: „Нека помним само хубавото.” Историята е такава, каквато е била, а не каквато „целесъобразно” би могла да се напише. Всеки от нас е малко или повече обременен с минало, тъй е и с народите. Някому би могло и да олекне ако бъде преднамерено заличена част от историческата памет, обаче това няма да промени Историята „със задна дата”. Европа е покрита, за жалост, не само от житни, но и от бойни полета и тук се намират най-големите военни гробища в световната история.
 
Както всеки човек притежава  самоличност, така всяка нация трябва да съхрани своята идентичност. Историята  на Европейския съюз не може да бъде започната „на чисто”, защото е съставена от множество истории, без чието предшестване не би могла да продължи. Изравняването на качеството на живот чрез неговото издигане и уеднаквяването на битово равнище не означават уравновиловка в духовното наследство и заличаване на особеностите на историческото развитие на народите от Европа. Възприемането на европейската история е различно от отделните национални историографии, а и от самите народи. Тук не става въпрос, само за етнографията, фолклора или кухнята, но и за себепоставянето в общата история. Понякога тълкуванията на едно и също събитие са толкова противоположни, че човек се чуди да не би събитията да са най-малко две.
 
Българските земи крият в недрата  си безброй съкровища на седем  цивилизации, много от които са открити и представени в музеите. Народните носии греят с всички багри на природата, а ритуалният танц по жарава с боси крака (нестинарството) е признат от ЮНЕСКО за древна българска обредност. Кукерските шествия прогонват злите духове от къщи и дворове в очакване на „Бялата лястовица” като олицетворение на спасението. Манастирите опазват ръкописни и старопечатни книги, в чиито бели полета приписките започват обикновено с „Писахме да се знае и помни българското...” Повикът на възрожденските училища „Помогни ми да те возвися” и многолюдните чествания на солунските братя Равноапостоли Св. Св. Кирил и Методий, провъзгласени за „Съпокровители на Европа”, изразяват несекващата жажда за познание и духовно просветление. От вкусното кисело мляко до волната песен „Излел е Дельо хайдутин”, която се разнася из Космоса, името България е свещена „запазена марка”.
 
Въвеждащият въпрос – „Разкажи ми какво ти е миналото, за да кажа какъв си?” – се отнася и до всеки народ със значима история. Народи с повече трагични премеждия в съдбата си имат едно поведение, а онези с по-щастлив жребий – съвсем друго. Културно-историческото наследство на българите ги откроява достатъчно ярко, за да могат да извикат пред цивилизования свят: „Ето това сме ние и ни приемете такива каквито сме!” Историята прави българите разпознаваеми, защото ги е запаметила така, че никой друг да не прилича на тях.
 
Този уеб-портал е много навременен и крайно необходим днес, когато твърде често се говори и пише за национална, европейска и културна идентичност. Историята би могла да помогне да имаме своята Българска мечта: „Да живеем като европейци в България и да бъдем българи в Европа!” „Учителката на живота” ни дава ключа на това спасително съчетание, при което дълбоките корени на вековното минало не пречат на размаха на крилата за полет към европейското бъдеще.
 
Ако поне един на трима от любознателните сънародници гости на нашия уеб-портал „излезе” от богатото му съдържание с  по-високо национално самочувствие да се нарича българин и с вяра в  незаличимостта на историческата памет, то авторите на проекта ще бъдат морално удовлетворени от народополезността на положените усилия. Чужденците пък ще научат откъде идва и какво символизира знакът „БГ”.
 
Приятно пътешествие!