Анкета
Чували ли сте за печата от Караново?
Да
Не
vote

Трета българска държава

Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) възкресява българската държава за нов живот, но решенията от Берлинския конгрес, разделили нацията, остават като дълбока рана в съзнанието на българите. Но въпреки всичко българският народ трябва да продължи напред, за да може да постигне своето единение. Заветната цел – националното обединение -никога не отстъпва на заден план, а осъщественото през 1885 г. Съединение и неговата успешна защита дават още повече надежди, че то ще бъде реализирано.

Въпреки политическите ежби, станали част от обществения живот, младата държава се развива със завидни темпове. Държавният апарат укрепва, икономиката върви напред, културата се развива. Строят се красиви здания, дали подслон на важни държавни и културни институции, създават се университетът, многобройни училища и читалища. Българският народ става политически грамотен, знаещ приоритетите си. Затова и тръгва уверен, когато трябва да освободи братята си в Македония и в Одринско – дело, провалено от грешни сметки на самозабравили се политици. Опитът за своеобразен реванш по време на Първата световна война също се проваля, за да се оформи Втората национална катастрофа, доведена от банкрутиралата политика на държавния глава и политическите му оръдия.

Катастрофата води след себе си нова катастрофа. Във времето между двете световни войни в България бушуват гражданска война и икономическа криза. Из обществото шестват крайни идеи, потопили народа във взаимна вражда и омраза. Военните преврати променят старата буржоазна политическа система, отстъпила място на цензурата и на безпартийността, на личния режим и на тоталитаризма. Променя се за дълго време историческото развитие на българския народ.