Анкета
Чували ли сте за печата от Караново?
Да
Не
vote

Тракия – земята на Орфей

Появата на елитарно общество в Тракия в края на ранната бронзова епоха е резултат от консолидационните процеси, довели до възникването на тракийската племенна система. От VІ век преди Христа нататък географската област, наричана от елините Тракия, обхваща земите между Долен Дунав на север и Егейско море на юг, от Вардар на запад до Северозападна Мала Азия на изток. Земите на север от Дунав също са населявани от тракийски племена. Тяхната обществена организация е изградена на родов принцип, а религиозната им идеология за царската власт представя ролята на царя като посредник с боговете. Политическото могъщество на царете се основава на тяхната икономическа сила, свързана със събираните данъци и с монопола им върху външната търговия. Тракийските владетели обитават укрепени селища и кули, отдалечени от селата на техните поданици и наричани от античните автори „тюрсис”, какъвто е Севтополис, градът на Севт ІІІ.

През VІІ и VІ век преди Христа, гръцката колонизация обхваща тракийското крайбрежие и постоянните контакти между елини и траки довеждат до силни взаимовлияния. Тракийските царе взимат данък от гръцките колонии, но от своя страна им осигуряват военна защита.

Тракийските владетели запазили властта и титлите си в южнодунавските земи до 45 година след Христа, когато римският император Клавдий анексира държавата на тракийския цар Реметалк ІІІ и я превръща в римска провинция. С включването на тракийските и македонските земи в Римската империя тракийската и елинистическата култура попадат под силното въздействие на римската.