Анкета
Чували ли сте за печата от Караново?
Да
Не
vote

Халколит

Преходътот неолитната към халколитната култура в българските земи е плавен, за което свидетелстват керамичните форми и тяхната орнаментация. Критериите за началото на халколита са намерени все пак в керамичния комплекс – появата на орнаментираните с графит съдове като отражение на появата на добива и обработката на медта. Въвеждането в употреба на първия метал – медта, води постепенно до повишаване на производствените възможности, до обогатяване на материалната култура и изобразителната дейност. Религиозно-митологичната система и социалната структура също търпят значително развитие.
 
Рудодобивът и металургията са водещите нововъведения на епохата. Основният район на разпространение на използваните през халколита оксидни медни руди лежи северно от Стара Загора. Най-многобройни рудни разработки са установени в местността Ай бунар, където добивът започва още в началото на ранния халколит. Рудодобивът се извършва чрез нагряване с огън и бързо охлаждане с вода на рудната жила, последвано от допълнително механично разтрошаване с каменни чукове и рогови инструменти. Следите от по-сетнешната обработка на рудата са крайно ограничени; между тях са и останките от една раннохалколитна пещ за топене на мед в периферията на селищната могила Окръжна болница в Стара Загора. Във всеки случай медните предмети са отливани, а след това са дооформяни чрез изковаване. В производството на медни изделия през халколита са набелязани няколко етапа. През първия са произвеждани само дребни предмети – игли, шила, маниста, висулки. През втория започва производството на по-масивни медни оръдия, но в тях се влага ненужно голямо количество метал – напр. клиновидните брадви. През третия етап предметите са изработвани от минимално необходимото количество мед, производителността им е висока, разнообразието на видовете оръдия се увеличава – клинове, брадви-клинове, брадви-чукове, копия, шила, игли, длета, както и украшения. В края на халколита започва четвъртият етап, който се характеризира с универсализиране на функциите на оръдията – появяват се напр. брадвите-тесли. Ролята на металургията за халколитната култура в Тракия е значима, но още не е достатъчно изследвана.
 
Егалитарното общество на ранните земеделци и скотовъдци в българските земи не дава особени признаци на вътрешни промени през ранния халколит. По-различна е ситуацията през късния халколит, когато в североизточната част на Балканите стават видими редица белези на йерархизиране в рамките на по-малки или по-големи общности. Класически пример за това е Варненският некропол в днешна Североизточна България, който свидетелства за подчертана социална йерархия, доказателства за каквато от другите части на страната реално липсват. Появата на тази йерархична структура в североизточните български земи може да бъде обяснена като защитна реакция на земеделското общество срещу засилващия се демографски натиск на инфилтриращите се на тази територия степни групи. В основата на това йерархизиране в системата на егалитарното общество основна роля явно продължава да играе личният и групов престиж.