Анкета
Чували ли сте за печата от Караново?
Да
Не
vote

Начало на европейската цивилизация

В края на VІІ и началото на VІ хилядолетие пр. Хр. голямата част от днешните български земи са заселени за пръв път от компактно население, което изгражда и обитава сравнително дълготрайни селища и се изхранва със земеделие и скотовъдство. С това се поставя началото на продължилия около две хилядолетия период на ранноземеделска цивилизация, известен като период на двете “златни” хилядолетия. Археологическата периодизация отнася културата на тези най-ранни производители на материални блага на европейския континент към новокаменната (неолит) и каменно-медната (халколит) епоха. Основните оръдия за производство и през двата периода са огладени каменни, но в края на халколита определена роля в производството придобиват и медните сечива. Селищата са изграждани от постройки предимно с колово-плетена конструкция, двустранно обмазана с глина. Освен камъка и дървото, основен материал за формиране интериора на къщите и за изработването на многобройни предмети е глината. Именно в началото на неолита за пръв път се появяват, и то в огромно количество, керамични съдове, моделирани от глина и изпечени при температура над 600° – изключително технологично откритие, което наред с култивирането на житни растения и одомашняването на животински видове, внася принципни изменения в бита и религиозно-митологичната система на древните хора.
 
Интензивните археологически проучвания на праисторически обекти в България и съседните страни през последните десетилетия дават възможност да бъдат изградени добре аргументирани представи за късната праистория в тази част на континента. Според тях, от края на VІІ до края на V хилядолетие пр. Хр. по-голямата част от българските земи лежат в централната зона на европейската цивилизация. С възникването си, балканският център се изявява като мощна културна общност с регионални особености. Той поддържа повече или по-малко активни отношения с Анатолия и в същото време е източник на импулси за приобщаване на средноевропейските мезолитни групи към неолитната общност.
 
Късният праисторически период е времето на най-ранните земеделци и скотовъдци в българските земи. Съвременните специалисти по праистория на Югоизточна Европа приемат, че земеделието и скотовъдството като основа на произвеждащата икономика в този регион имат корените си в Предна Азия. Предполага се придвижване на малки човешки групи от Анатолия към Балканите, осъществено по морски път. В края на VІІ хилядолетие пр. Хр. в Югоизточна Европа се появяват първите истински селища, както и нова по характер религиозно-митологична система. Повече от две хилядолетия материалната и духовната култура на егалитарното общество на най-ранните земеделци и скотовъдци в българските земи се развива интензивно, но без особени промени в принципите на това развитие. В материалната култура се забелязват контакти и съответно взаимни влияния със съседните райони в Югоизточна Европа. Още в края на V и през ІV хилядолетие пр. Хр. постепенно се засилва едностранното влияние от южноруските степи. Най-вероятно климатични промени, които водят до повишаване на средногодишната температура, вкл. в региона на север и североизток от Черно море, принуждават част от подвижните степни скотовъдци на няколко вълни да се придвижат на юг и съответно постепенно да изместят част от земеделското население от източната част на Балканите. Демографските и културните промени се изразяват в появата на нови културни общности, чиято материална култура носи нови белези, позволяващи отнасянето й към бронзовата епоха; появява се и първата сплав с несъмнено стопанско въздействие – бронзът.