Анкета
Чували ли сте за печата от Караново?
Да
Не
vote

Носии

Традиционният женски костюм по българските земи се характеризира с три основни вида. В цяла Северна България е разпространена двупрестилчената носия. Тя се състои от бяла долна риза, наричана “бърчанка”. Често тя има туникообразна форма. Над ризата около кръста се запасват две престилки, като задната носи названията “вълненик”, “завеска” или “бръчник”. В южните български земи – Средногорието, Розовата долина, в планинските селища на Рила, Родопите, Странджа и Сакар е разпространена сукманената носия. Над долната женска бяла риза с богато везмо по ръкавите и около шията се облича сукман – вълнен или памучен, който се опасва с пояс, колан и престилка около кръста. В селищата на Пирин, както и след малоазийските и тракийските българи в Гюмюрджина и Дедеагач е разпространена саяната женска носия. Саята е връхна горна дреха, която прилича на сукмана. Разликата е в това, че тя има преден средищен разрез по цялата дължина. Към края на ХІХ в и началото на ХХ в. соята става популярна с местните названия “антерия”, “кафтан” или “аладжа”.
 
Традиционният мъжки костюм се дели на две основни групи в зависимост от неговия цвят – бял или черен. В почти всички западнобългарски земи е разпространен белодрешният костюм. Той включва туникообразна дълга риза, потури – наричани “беневреци” или “димии”, и горна разкроена дреха, дълга до коленете – “късак” или “долама”. В останалите български земи е разпространен чернодрешният мъжки костюм, състоящ се от същите елементи. Задължителна част от облеклото на мъжа са поясът и калпакът.