Анкета
Чували ли сте за печата от Караново?
Да
Не
vote

Традиции и празници

Градивен елемент на чувството за принадлежност към дадена нация е разпознаването на определени елементи на културата като свои, присъщи и специфични за съответната общност. Това съзнание се изгражда в младите поколения в процеса им на социализация, като така се формира усещането им за съпричастност към определена културна традиция.

Традициите се възприемат от хората като нещо неизменно, което се предава от поколение на поколение в продължение на много години. Изследователите обаче отчитат, че обичаите, обредите или празниците търпят промени в хода на времето, защото са свързани с представите за света, бита и поминъка на хората, които от своя страна се променят непрестанно. В историческото развитие някои елементи на културата изчезват или губят значение, други придобиват нов смисъл за общността, трети възникват, за да се превърнат на свой ред в „традиция”. Особено динамични са промените в културата през 20-и век, когато протича всеобхватна модернизация на българското общество. Българското село, което е естествената среда на функциониране на традиционните празници, преживява демографски срив заради индустриализацията и урбанизацията.

Трансформации са характерни както за цялостната културна система, така и за конкретни обреди и празници. Едни са били например маските на кукерите в миналото и доста различни при съвременните кукери; едно е било сватбеното облекло на булката преди столетие, съвсем различно в наши дни. Мартениците за 1-ви март и сурвачките за Коледа вече се купуват, вместо да се изработват у дома. Промени настъпват и в осмислянето на дадени обичаи. Изпълняваните в миналото като магия за дъжд обичаи днес могат да се видят като изпълнение на фолклорен състав на сцената на даден фестивал. Отделни компоненти на традиционната обредност, например погребалната, се отличават с по-голяма устойчивост и консервативност. Други, като някои календарни обичаи, изчезват поради промяната в стопанския живот.

Различно е и отношението към обредната и празничната система. Ако в миналото тя е била част от битието на всеки човек, то в наше време тя се разглежда като културно наследство, което трябва да се съхранява и предава. С тази задача се заемат държавни и общински институции, медии, читалища, кръжоци, самодейни състави. Това води и до новото място на предмети от традиционния бит на българина като експонати в музеи, а на техните съвременни копия – като сувенири или украса на битови стаи. Елементи на българската традиционна култура се включват в съвременната обредност: официални и чуждестранни гости се посрещат от девойки в национални носии с хляб и сол; посрещането на Нова година става с български хора и песни. Наблюдава се и процес на възстановяване на някои традиционни обичаи по идея на самодейци. Във връзка с развитието на културния туризъм много населени места стават инициатори на съвсем нови празници, при които се търси връзка с традицията.

Така редица елементи на традиционната култура (празници, носии, песни, танци, храна) се възприемат като символи на българското и се включват в съвременната култура като знаци на националната идентичност.