Анкета
Чували ли сте за печата от Караново?
Да
Не
vote

Кръстова гора

Обект тип: Свети места
местоположение: Асеновград

Кръстът на разпятието е реликва от най-висш порядък в християнската идеология. През средновековието са разпространени многобройни дървени частици, за които се твърди, че са част от Кръста Господен. Много популярни са и апокрифите за съдбата на кръстното дърво. Едва в края на XIX век, като отглас на руско-турските войни, в Македония са записани легенди, според които Русия успява да получи честния кръст от султана чрез измама. Балканските войни и последвалата ги Първа световна война водят до свързването на легендата за укриването на честния кръст с конкретно място в Родопите, което се превръща в поклоннически център с национално значение през 90-те години на XX век.


В краеведската литература от края на 19 и началото на 20 век Кръстова гора се среща само като топоним, като названието се използва за обозначаване на един обширен район (Средните Родопи), който в последствие се стеснява до връх Кръстов, разположен между селата Борово, Белица и Мостово. В региона до началото на 20 век живеят българи мюсюлмани и турци. Част от тях се изселват, а на тяхно място в с. Борово се заселват българи християни. Именно те първи изграждат параклис на връх Кръстов в средата на 30-те години, като инициативата за строежа принадлежи на ясновидеца Йордан Стойчев. През 1939 г. на върха е поставен 66-килограмов метален кръст. Оформянето на култовия център е благоприятствано от държавната политика за приобщаване на българо-мюсюлманското население към българската нация. Идването на комунистите на власт и лансираният атеизъм не позволяват Кръстова гора да надхвърли значението си на регионален поклоннически център. През 1956 г., с настъпилата известна либерализация в управлението, на Кръстов е построен храмът “Св. Троица” (снимка 2).


За историята на Кръстова гора в течение на десетилетията се оформят две основни легенди. Според едната парчето от честния кръст е било притежание на местен манастир от преди турското нашествие, а според втората, която може да се определи като по-ранна поради сходствата й с легендите от 19 век, кръстът попада там впоследствие, след като е отнет от султана с хитрост.


Политическият обрат от 1989 г. и социално-икономическата криза от годините на прехода е съпътствана от вълнообразно нарастващ поклоннически поток към Кръстова гора. През 1994 г. железният кръст е откраднат и на негово място е поставен по-голям 99-килограмов кръст (снимка 3) Старият, разрязан на две, е открит след 9 месеца. На върха постепенно са изградени нов храм (снимка 4),  параклиси (снимки 5,6), помещения за преспиване.


Най-често мотивация за посещение на святото място са различни здравословни проблеми, които вярващите се надяват да разрешат с помощта на чудо. Поклонниците се молят, палят свещи, оставят дарове, провират се през клоните на кръстато дърво (снимка 7), връзват конци (снимка 8), за да оставят болестта, пият вода от аязмото (снимка 9). Най-големият празник на Кръстова гора е Кръстовден, когато в нощта на 13 срещу 14 септември хиляди хора се събират за литургия под открито небе.


Голяма роля за изграждане на образа на Кръстова гора като „Българския Йерусалим” изиграват съвременните масмедии и множеството популярни книги. Те съдействат за превръщането на Кръстова гора от регионален в национален поклоннически център.

 

Фотогалерия