Анкета
Чували ли сте за печата от Караново?
Да
Не
vote

Пещера Бачо Киро

Обект тип: Обиталище
местоположение: Дряново

Пещерата Бачо Киро се намира до Дряновския манастир, в каньоните, прорязани от река Андъка и Дряновската река. Отстои на 4 км от Дряново, в северните склонове на Стара планина. Тя е първата благоустроена пещера в България. Пещерата е обявена за природна забележителност през 1962 г., а през 2002 година е реконструирана и модернизирана. Тя представлява сложен лабиринт от галерии и разклонения с дължина около 3 600 м. Обитавана е от човека през старокаменната епоха (палеолита).
 
Първите археологически разкопки в пещерата провеждат Рафаил Попов и Дороти Гарод през 1937-1938 г. По-системни проучвания се правят през 1971 – 1975 г. от българо-полска експедиция под ръководството на Янош Козловски и Болеслав Гинтер с участието на техни български студенти и докторанти. Разкопките във входната зала разкриват плейстоценски пластове с археологически материал от средния и късния палеолит. В нарушените холоценски пластове са открити и преотложени находки (керамика, каменни сечива) главно от халколита, спорадично от по-късни епохи.
 
Бачо Киро е известна в световната  археология като един от най-важните  палеолитни обекти на Балканите.  Културните комплекси от средния палеолит се датират приблизително в периода на ранния вюрм, вероятно между 90 000 г. и 50 000 г. преди нас. Най-ранният от тях се отнася към културите от шаренски тип, а по-късните – към нелевалуазки и левалуазки фациеси на типичния мустериен от балкански тип. Приема се, че са оставени от групи неандерталци.
 
Останки от няколко лагера са отложени върху среднопалеолитните пластове. Това са едни от най-ранните в Европа следи от съвременния човек – хомо сапиенс, които бележат прехода към късния палеолит и началните му фази. По названието на пещерата този ранен етап на късния палеолит придобива известност като култура Бачо Киро, възникнала в периода около 43 000 – 36 000 г. преди нас. Според някои изследователи тя е ранна балканска разновидност на ориняшките култури, които се разпространяват в по-голямата част на Европа след 36 000 г. преди нас. Според други археолози връзката на по-късната, класическа ориняшка култура в Западна и Средна Европа с култура Бачо Киро е доста спорна. При всички случаи тази култура доказва, заедно с други находки от пещери в българските земи, напр. Темната дупка и Козарника, че в периода около 45 000  - 43 000 г. преди нас на Балканите започват културни промени, които поставят началото на нов етап в праисторията на континента – късния палеолит. Появяват се нови каменоделски техники за производство на кремъчни пластини – много по-удобни за изготвяне на ефикасни сечива и оръжия, усъвършенства се обработката на кост и рог, масово се развиват изкуството и други форми на духовната култура (погребални практики, магични ритуали, култови изяви).
 
В пещерата Бачо Киро са намерени най-ранните в Европа костни останки (фрагмент от челюст) от архаичен Хомо сапиенс. Датирани са в началото на късния палеолит – 43 000 г.  преди нас.

Фотогалерия