Анкета
Чували ли сте за печата от Караново?
Да
Не
vote

Кукерски маскаради, Куковден

Обект тип: Обичаи
местоположение: Благоевград, Бургас, Перник, Ямбол

Ергенските маскаради се изпълняват по различно време в нашите земи. В цяла Западна България те са познати с названието “сурвакари” и се разиграват по време на т. нар. “Мръсни” или “Погани дни” от Коледа до Богоявление. В останалите български земи кукерите обикалят селищата през първите седмици от великденските пости – през Сирната или Тодоровата неделя. Техните областни названия са най-разнообразни: “кукуве”, “старци” , “бабугери” , “зибеци” , “песяци” , “калугери” , “дервиши”, “арапи”, “камилари”, “джамалари”, “сурати”, “дракуси”. В тях участват предимно ергени и млади женени мъже. Няколко дни преди началото на карнавала участниците се събират, за да разпределят ролите помежду си. Красивите младежи с по-нежни и бели лица се преобличат като “булки”, “ханъми”, “невести”. Носят дълги бели ризи и местни женски носии. На кръста си връзват пояси с чапрази. Главите им са забрадени с бели и червени кърпи. Лицата им са червисани. Сред групата има и други женски персонажи – “баба”, “циганка” или “туркиня”. Булката или бабата носи в ръце дървена кукла, изпълняваща функцията на бебе. В маскарадното шествие до булката и бабата винаги вървят техните съпрузи – “зетят” и “дядото” (”старецът”). Тяхната основна задача в ситуацията на обичая е да опазят невестите си от задявките на наблюдателите. Тъй като често се налага те да влизат в люта схватка с околните мъже, на гърба си носят сламени гърбици или кошове, които ги предпазват от ударите.
             
Най-многобройна и шумна е групата на кукерите, наричани най-често “арапи”, “дервиши”, “бабугери” или “сеймени”. Всички те са облечени в кожи или в обърнати наопаки кожуси. Около кръста им е препасан колан с вързани на него хлопки и звънци. Всеки кукер носи в ръката си дървена сабя или тояга, която размахва яростно. Лицата на кукерите са намазани със сажди или са скрити под най-разнообразни страховити и причудливи маски. Маските са разноцветни, украсени с птичи пера, семена, мъниста, стъкълца и огледала. Обикновено те олицетворяват някакви странни и фантастични животни и птици, всяващи ужас сред публиката. Маските са от кратуни или животински черепи, имат два или три рога. Към тях са пришити бради и мустаци от конци, коноп или вълна. Често с шествието върви и голямо чучело, подобно на животно. Нарича се “камила”, “кон”, “рогач”, “магаре”. Покрито е с черги и хлопки. В Североизточна България то прилича на огромна птица с дълъг клюн. Носи се от скрити под него двама души. Сред групата на маскираните има и други персонажи: мечкар с мечка, цар и царица, кум и кръстница, поп, доктор, продавач на боза, бирник, лесничей, кадия, кадъни, лазарки и бейови моми. Дружината е следвана неотклонно от музиканти.
             
Първият главен момент в кукерския обреден комплекс се заключава в ритуалното обхождане на цялото селище. Кукерската дружина посещава всяка къща. По пътя и във всеки двор тя разиграва разнообразни сценки. Обикновено те имат фалически смисъл и символика – кукерите нападат бабата и я повалят на земята. С отчетливи движения на тялото наподобяват извършването на полов акт. Младоженецът брани своята невеста и когато не успее да са справи с похотливите мъже, пада мъртъв на земята. Булката плаче и моли доктора и мечкаря да съживят нейния съпруг. По време на обиколката маскираните в кожи мъже удрят с дървените си тояги жените, за да забременяват и раждат. Тоягите често напомнят по своето оформление на фалус. Маскираните подскачат непрекъснато като по този начин се стремят магически да стимулират буйния растеж на посевите и да осигурят богата реколта. Стопаните ги посрещат с радост и ги даряват с яйца, царевица, брашно и други хранителни продукти.
             
Кулминационен момент в обичая е обредното заораване и засяване, което става обикновено на селския мегдан. Тази сцена протича пред очите на цялата общност и изразява основната митологична идея на кукерския парад. Царят, беят или булката впрягат в дървено рало кукера-зет и извършват, наподобявайки оране, три обиколки на хорището. Едновременно с това те пръскат наоколо семена като имитират сеитба. В края на последната обиколка кукерът-младоженец пада “мъртъв” на земята. Булката се спуща към него, плаче високо и го удря, докато го съживи. След като възкръсналият й съпруг се изправи отново на крака, неговата невеста ражда – от полите й пада скритото там дървено бебе. Така в игрови вариант се представя митът за вечно умиращия и възкръсващ бог Дионисий, чийто религиозен култ е от тракийско потекло.
             
Кукерският карнавал завършва с ритуално окъпване на всички участници в реката, с общо смесено хоро на мегдана и с гуляй за кукерите.

Фотогалерия
Кукери