Анкета
Чували ли сте за печата от Караново?
Да
Не
vote

Обичаи за дъжд Герман и Пеперуда от Плевенско, Разградско и Родопите (Кърджалийско)

Обект тип: Обичаи
местоположение: Кърджали, Разград

“Пеперуда”, “Додола”, “Вай-дудула”, “Войданка” и “Росоманка” са все народни названия на най-разпространения по българските земи обичай за дъжд. Основни изпълнители са децата и девойките, чиито действия се контролират от възрастни жени, обикновено вдовици. В уречения за обичая ден (според местната традиция неговата календарна определеност е най-различна – между Великден и Гергьовден, на някой от Великите четвъртъци, на Св. Герман, на Св. Атанас летни, на Св. Никола летни, на Спасовден) всички моми се събират в дома на някое сираче. Там те стъкмяват девойчето-сираче: обличат му овехтяла стара женска риза или на голо покриват цялото му тяло със зеленина от бъз, бръшлян, букова шума и репей. В условията на обичая сирачето изпълнява ролята на Пеперуда.

Съобразно с различните местни традиции ролята на Пеперудата може да бъде поверена на първородно или последно родено дете в семейството. Вярва се, че дете-първак или изтърсак може да повлияе благотворно върху волята на боговете и светците, от които зависят влагата и дъждовете. Често Пеперудите в групата могат да бъдат и повече от една.

След като Пеперудата е облечена и накичена цялата в зеленина и цветя (в земите на Тракия тя прилича на малък движещ се храст или на зелен кошер), девойките я повеждат с песни из селото. Пеперударската група влиза във всеки дом. Стопанката я посреща с менче с вода в ръце и полива обилно Пеперудата. Тя се тръска от водните капки като размахва ръцете си встрани и наподобява летежа на птица. През това време девойките пеят:
 
              Пеперуда летяла, над вода се мятала:
              Дай, Боже, летен дъждец,
              Да се стори житото,
              Житото и пшеницата...
 
Накрая стопанката посипва Пеперудата с брашно през сито и благославя: “Както се сее брашното, тъй да се изсипе дъждът!” Търкулва ситото по земята. Ако то се захлупи, вярват, че годината ще е плодородна.

След като Пеперудата и нейните дружки обходят селското землище с всички кладенци, чешми и извори, те се отправят към реката. Там събличат Пеперудата, хвърлят облеклото й от зеленина по течението и я изкъпват във водата. Всички се плискат взаимно и си пожелават скоро да завали. После момичетата сядат на обща трапеза край реката.

Обичаят за дъжд “Герман” се състои главно в направата на една мъжка фигура от кал или глина с ярко очертан полов орган. Куклата Герман се прави от девойките-пеперударки край реката или в дома на сирачето-Пеперуда. Тя представлява покойник, тъй като ръцете й са скръстени отпред върху гърдите и в тях се забожда запалена свещ. След като изработят фигурата, момите и вдовиците я оплакват като мъртвец, покриват я с цветя и ритуално я погребват край реката или в средата на нивата. От техните нареждания става ясно, че Герман е умрял от суша. Понякога куклата Герман се изработва от чаталест клон, облечен с парцали (Тетевенско), от листа на лапад (Ямболско), от метла за метене (Плевенско и Поповско). В селата около град Монтана Герман или Гечо се нарича една жива жаба, която момите и жените погребват край реката. В Оряховско функцията на Герман се изпълнява от жива котка, която момичетата заравят край чешмата или нивата. Навсякъде обичаят приключва с поменална трапеза в памет на умрелия за дъжд Герман. Често моми и вдовици ходят на гроба на Герман на третините и деветините от смъртта му и палят свещи. Ако се случи така, че завалят проливни дъждове, момите отиват да извадят глинената фигура на Герман от гроба, за да спре пороят. Тогава те я хвърлят в реката или в морето. Обичаят е известен само в Северна България. Изследователите предполагат, че той е отзвук от езическата религия на късноантичното балканско население, а някои от тях не изключват възможността той да е във връзка с някогашни човешки жертвоприношения.
 

Фотогалерия