Анкета
Чували ли сте за печата от Караново?
Да
Не
vote

Лазаровден – лазарки от Софийско и Тетевенско

Обект тип: Обичаи
местоположение: София, Тетевен

Българите наричат празника “Лазар”, “Лазарица” или “Лазарова събота”. Всяка година той се пада в събота една седмица преди Великден. Характеризира се с няколко особено интересни и старинни по своя произход и съдържание момински обичаи – лазаруване, кумичене и боенек.

Моминското лазаруване е разпространено във всички български земи. На места в Тракия и Родопите то се провежда в две последователни съботи. През първата събота лазаруват малките момиченца, а през втората – момите в предбрачна възраст. Затова тези две съботи са известни като “Малък” и “Голям Лазар”. Няколко седмици преди празника, обикновено след Тодоровден, девойките започват да се събират по махали и под ръководството на вече лазарували моми разучават лазарските песни. На самия Лазаровден рано сутринта, пременени в нови и чисти момински носии, закичени с венци и свежи цветя по главите, лазакрите тръгват на групи из селото. Обикалят къщите като изпълняват специални обредни песни и танци. Песенният репертоар е много богат. Докато пеят на двора, разделени на групички от по две момичета, лазарките изпълняват и своя ритуален танц, наричан най-често “боеник”. По време на танца те размахват пред себе си големи бели лазарски кърпи. Стопанката кара лазарките да подскачат високо и да потропват силно с крака, за да растат високо посевите и да се плодят домашните животни. Накрая даряват девойките с яйца, които се събират в кошнички.

В Източна България в групата на лазарките присъстват и други обредни персонажи, които имат строго определени роли. Те се наричат “боенек” и “лазарова булка”. За боенек момите избират някоя пъргава и несрамлива девойка, която обличат в мъжки дрехи. В условията на обичая тя изпълнява ролята на младоженец. Носи на главата си мъжки калпак, а в ръката си държи брадва или тояга. Ролята на лазаровата булка се поема обикновено от по-малко момиче, което трябва да има живи родители. Главата му се покрива с бяла или червена кърпа – було. Понякога в лазарската дружина има повече моми, които също изпълняват мъжки роли. Така лазарките обхождат селските къщи, като не влизат само там, където е починал човек и от смъртта му не е изтекла една пълна година. 

Фотогалерия