Анкета
Чували ли сте за печата от Караново?
Да
Не
vote

Нова година, Васильовден, Сурва (1 януари)

Обект тип: Обичаи
местоположение: София, Смолян

Християнската църква посвещава първия ден от Новата година на две основни събития. Първото е Обрезание Господне – акт, който според Стария завет и староеврейската традиция се извършва на осмия ден след раждането на всяко момче. Второто събитие се свързва с християнския култ към Свети Василий Велики. В историята на християнската религия Св. Василий заема заслужено място на един от най-изявените противници на арианската ерес, която успорвала триединството на Бога-отец, Божия син и Светия дух.
 
Първият ден от Новата година българите наричат още “Сурваки”, “Суроваки” или “Сурва” по названието на едноименния народен обичай. Вечерта срещу празника се извършва втората кадена вечеря – “кадилка”. На трапезата домакинята слага погача, варен “васильовски петел”, варено жито, пита с късмети и баница, наричана “млин”, “милин”, “тутманик”, “зелник” или “булгурник”. Задължително се поднася и сварената глава на коледното прасе. Първия залък от погачата момите и ергените скриват под възглавниците си, когато лягат вечерта да спят. Вярват, че ще се омъжат за този, когото сънуват през нощта.
 
На самия Васильовден през деня по къщите ходят сурвакарчета с украсени дрянови сурвачки в ръце. Дряновите клонки се отсичат от бащата само с един удар. Те се украсяват според местната традиция – в планинските райони с развито животновъдство с разноцветна вълна, а в равнините – с пуканки и сушени плодове. В Родопите сурвакарите – момчета и ергени, носят със себе си гладък речен камък, който дават на стопанина, за да му е тежка кесията, колкото е тежък камъкът. Децата сурвакат както хората, така и домашните животни и плодните дръвчета в градината. Домакините ги даряват с кравайчета, наденици, ошав и дребни пари. След като обиколят роднинските и съседните къщи, децата хвърлят сурвачките в реката, за да “тече животът като вода”. Понякога жените запазват дряновите пъпки от сурвачките и измиват с тях косите си, за да растат дълги и гъсти.
 
Във връзка с началото на Новата година съществува поверие, че точно в полунощ срещу празника небето “се отваря” и райските светлини могат да станат видими за праведните. Ако човек си пожелае нещо в този миг, то ще се сбъдне.

Фотогалерия