Анкета
Чували ли сте за печата от Караново?
Да
Не
vote

Баба Марта, Първа Марта, Летник (1 март)

Обект тип: Обичаи
местоположение: Смолян

Появата на първите цветя, разлистването на дърветата и пристигането на прелетните птици са първите предвестници на пролетта. И понеже пролетното разбуждане на растителния и животинския свят за нов живот настъпва през март, то и цялата мартенска обредност на българите е подчинена на тази идея. Неслучайно март е единственият месец с женско име, който в народното съзнание се асоциира с плодоносните качества и сили на женската природа.
             
В народните предания и легенди Баба Марта е своеобразна митологична персонификация на пролетта и на самия месец. Нейният нрав е много непостоянен. Старицата е ту сърдита и навъсена, ту ведра и усмихната. Нейното настроение оказва силно въздействие върху времето. Легендата разказва, че в първите дни на март една жена извела козите си в планината. Тя смятала, че Баба Марта, която е също жена като нея, ще се смили и ще даде слънчево време. Но се случило точно обратното. Митичната старица се разсърдила, пуснала студените фъртуни и замразила козарката и цялото й стадо в планината. В други предания мартенските студове се обясняват с факта, че старицата се разсърдила на Голям и на Малък Сечко задето й изпили виното от бъчвите. Но като се сетила, че те са й родни братя, усмихнала се и времето се затоплило.
             
Пъстрата гама от поверия и представи, свързани с лесно сменящите се настроения на старицата – предвестница на пролетта и родитбата, предопределя разнообразни обреди и обичаи. Рано сутринта на първи март всяка домакиня измита къщата и двора. После мята червен мъжки пояс или червена престилка на плета или на някое плодно дръвче, за да посрещне Баба Марта “на чисто и с червено”. Така старицата ще бъде засмяна и добронамерена. През целия ден старите жени не излизат от къщите си и не ходят по улиците, за да не ги види Баба Марта, която не обича стариците. Навън излизат само момите и младите невести, “че Баба Марта на тях се радва”.
             
На първи март в цялата етническа територия на българите има обичай да се връзват бели и червени усукани конци – “мартенички” или “байници” (Средните Родопи). Те се връзват на дясната ръчичка на децата, на дясната плитка на момата, на рогчетата на агънцата и на младите фиданки. В Родопите мартениците са разноцветни – със син, зелен или розов конец. Навсякъде се носят до първата поява на щъркелите, лястовиците и кукувиците. Тогава мартеничките се скриват под камък или в мравуняк, поставят се в полога на домашните птици или се връзват на плодно дърво. Когато те се сложат под камък, на другия ден децата отиват да видят какво ще намерят под камъка. Ако открият там мравки, вярват, че през годината ще се плодят агънца; ако има червей или бръмбар, ще се раждат повече телета и кончета.
             
На Баба Марта традицията забранява да се слага черно котле на огнището, тъй като посевите ще “хванат главня” и ще почернеят. В околността на Пещера и  Асеновград се изпълнява детският обичай “Пиленца” или “Лястовички”. Предварително момченцата си изработват специални играчки от лесково дърво. Около пръчицата, в горния край на която е издялано малко птиченце, се усуква въженце. При дърпане на въженцето птичето се завърта. С тази играчка децата обикалят къщите и благославят стопаните като им пожелават здраве, дълголетие и изобилна реколта.

Фотогалерия