Анкета
Чували ли сте за печата от Караново?
Да
Не
vote

Гергьовден в с. Хаджидимово, Гоцеделчевско

Обект тип: Обичаи
местоположение: Гоце Делчев

Според житието на Св. Георги недалеч от неговия гроб се появил змей, който опустошавал околността. Светецът успял да порази с копието си чудовището. Оттогава той се ползва със славата на един от най-изявените конници-змееборци в християнството и иконографски се изобразява на бял кон, под чиито копита се гърчи прободен дракон. Светецът е патрон на българската войска.
 
По традиция Гергьовден е един от най-обичаните и тържествени народни празници на българите, който поставя началото на лятото и на новата стопанска година. В народните песни Св. Георги се възпява като “хубав”, “милен” и “зелен Георги”. Повсеместно у нас Св. Георги се почита като покровител на овчарите и на стадата. В негова чест във всеки дом се коли курбан – първото родено мъжко бяло агне. На рогцата му стопаните запалват свещ, около шията му поставят венче от здравец, букова шума и цветя. Агнето се освещава от духовно лице. С кръвта му жените правят кръстчета по лицата на децата за здраве. После я изливат в реката, за да “тече берекетът в къщата, както тече водата”. Друг път я изливат в мравуняк, че да се плодят агънцата като мравките.  
 
В ранно утро на Гергьовден, още преди изгрев слънце, жени, моми и деца отиват по росните поляни да берат цветя и да се търкалят за здраве. Люлеят се на клоните на младите фиданки или се удрят със зелени вейки против болести. Жените събират росата и мият лицата си с нея против лунички. Гергьовската роса се смята за особено лековита. С нея се замесва тестото за гергьовските хлябове и се подквасва прясно издоеното мляко.  
 
С набраните по поляните цветя и букова шума жените украсяват вратите и прозорците на къщите си. От тях свиват и венец за жертвеното агне. После девойките и младите невести замесват тесто за празничните хлябове, наричани в различните български земи “овчарник”, “кошара”, “харман”, “боговица”, “гергьовски кравай”, “кувасник”. Винаги се приготвят отделни краваи за овчаря, говедаря, козаря и свинаря. Те им се носят преди обед по къшлите от моми и булки, които преди да ги дадат, обикалят с тях три пъти стопанските постройки, за да предпазят добитъка от болести и магии. След това на къшлата става и обредното издояване на първото мляко. Овчарите украсяват котлето с цветни венци от билки, коприва, здравец, див чесън и гергьовче, вързани с червен конец. Билките трябва да предпазват животните от “зли очи” (уроки) и от възможността да им бъде открадната магически млечността. Млякото се издоява в котлето през сребърна невестинска гривна или през малко кравайче. Често овчарите пускат в съда яйце, метална пара, пръстен, совалка или гергьовско кокалче, за да се увеличи млякото на овцете.  
 
Към обед всяко семейство тръгва с опеченото агне и хлябовете към черквата. След службата, по време на която свещеникът освещава всички жертвени животни и храни, в черковния двор или на някоя широка поляна се нарежда обща празнична трапеза. Започва всеобщо угощение с песни, свирни, танци и борби. Едната плешка на агнето винаги се раздава за здраве и благополучие. През целия ден младите връзват люлки по клоните на дърветата и се люлеят.  
 
На Гергьовден се подновяват старите и се сключват новите договори с калфи, чираци, овчари, козари, ратаи.

Фотогалерия