Анкета
Чували ли сте за печата от Караново?
Да
Не
vote

Еньовден – обичай Еньова буля от Странджа

Обект тип: Обичаи
местоположение: Малко Търново

Този ден християнската църква посвещава на рождението на Св. Йоан Кръстител. Познат е още като “Св. Иван бильобер” или “Яньовден”. Според повсеместната представа на този ден слънцето “играе” или “трепти”, когато изгрява. А Св. Еньо облича зимния си кожух и отива при Господ да го моли за зима. Ето защо в ранно утро всички излизат по високите хълмове, за да наблюдават слънчевия изгрев. Гледат своите слънчеви сенки и ако те са цели, вярват, че ще са здрави през годината. Млади и стари се търкалят в росните ливади, мият се и се къпят в горските потоци и реките, тъй като според поверието на този ден “се изкъпва и слънцето”. После жените събират билки и цветя, от които свиват голям еньовски венец. Всички се провират през него по три пъти за здраве и дълголетие. Народните лечители твърдят, че набраните в ранно еньовденско утро треви са най-лековити. В отделни краища на страната ергените палят огньове при изгрев слънце и ги прескачат заедно с момите за здраве. Очевидно тези обредни действия отразяват преживелици от силно развит в миналото култ към слънцето.
В Тракия, както и сред тракийските преселници в Добруджа, на този ден се изпълнява обичаят “Еньова буля” или “Еня”. Всички моми се събират в една къща и там обличат като булка едно 5-6 годишно момиченце, което трябва да има живи родители. Забулват детето с червено було, поставят на главата му венец от еньовче и други цветя и с детето на рамо обикалят цялото село. По време на ритуалната обиколка девойките пеят специални обредни песни, а детето-булка размахва дългите ръкави на ризата, в която е облечено. Понякога жените карат детето да мине с босите си крачета върху откъснатите сутринта и разстлани за съхнене билки, за да придобият те още по-голяма целебна мощ. След обиколката отвеждат Еньовата буля в същата къща, където са я стъкмили. Там започва вторият основен обреден компонент – напяването на китките и пръстените на момите. Китките са свити с разноцветни конци, за да могат да бъдат разпознати. Котлето с овеса и китките се покрива с червена престилка и се оставя една нощ под звездите – обикновено се слага на двора под червен трендафил. На следващия ден Еньовата буля започва да изважда една по една китките, а момите припяват за всяка една от тях, като наричат за какъв момък ще се омъжи съответната девойка. В отделните припевки се описва физическият облик на ергена, неговото имотно състояние и професията му. Накрая момите измиват Еньовата буля с водата от котлето, обличат я с нови дрешки и я връщат на майка й. Често наричат лятото да бъде дъждовно и плодовито. Всяка мома взема малко овесени зърна от менчето и вечерта ги поставя под възглавницата си. Вярва, че ще се омъжи за момъка, когото сънува през същата нощ.

Фотогалерия