Анкета
Чували ли сте за печата от Караново?
Да
Не
vote

Върбишки проход

Обект тип: Битка, Землено укрепление, Историческа местност
местоположение: Карнобат

Битката при Върбишкия проход на 26 юли 811 г. е свързана с името на един от най-бележитите български владетели хан Крум, който оставя трайна следа в европейската история не само като законодател и държавник, но и като воин. Неговият  талант на пълководец се откроява с цялата си мощ във военните победи, които българската войска постига срещу могъщата Византийска империя, а името му, векове след това, продължава да вдъхва страх и ужас.

Хан Крум  се възкачва на престола през 804 г. в едни от най-трудните моменти за българската държава. В постоянната борба с Византия тя проявява необикновена жизненост и издържливост, която обаче изчерпва нейните силите и възможности за съпротива. По същото време от запад над България надвисва и опасността от завоевателните стремежи  на Франкската империя и Аварския хаганат. Хан Крум  с удачни военни действия успява да преустанови настъплението на франките  и да постигне разбирателство с техния император Карл Велики. След разгромява на аварите през 805 г. той присъединява към българската държава  Трансилвания и земите по средното течение на р.Дунав, където се установява обща граница с Франкската империя.
 
С нарасналата икономическа и военна мощ на България хан Крум влиза в смъртен двубой с Византийската империя, който става преломен момент в историческото развитие на българската държава. Първият удар е успешното настъпление на българската войска по долината на р.Струма. Следващият удар е срещу силната крепост Сердика, която е стратегическо средище на полуострова, пред което минава голямата пътна артерия между Изтока и Запада. През 809 г. хан Крум обсажда и превзема могъщата крепост. Успешните действия на българите и териториалното им разширяване    предизвикват ответната реакция на Константинопол. Византийският император Никифор І Геник решава, че е ударил часът за разплата с хан Крум и ликвидиране на българската държава. Той грижливо подготвя похода срещу северния съсед като събира огромна за времето шестдесетхилядна войска, която в началото на 811 г. навлиза в Тракия и се установява при крепостта Маркели/Карнобат/. За да спечели време за подготовка хан Крум прави на византийския император предложение за мир. То е отхвърлено, а огромната византийска армия изненадващо преминава Стара планина в началото на лятото на 811 г., разгромява  изпратените срещу нея български войски и превзема столицата Плиска. В ръцете на Никифор пада огромна плячка, а неговите войници се отдават на грабеж и мародерства. Български пратеници за втори път правят предложение за мир, което императорът са самочувствието на победител отхвърля. Достигналите до него тревожни слухове за надигане на славянските племена в Тракия  го принуждават да вземе решения  за връщане на армията обратни. След като опожарява Плиска Никифор се насочва  към най-прекия път за Тракия и столицата Цариград – старопланинския Върбишки проход. Тези действия на императора внимателно се следят от български съгледвачи, които донасят информацията на хан Крум. В този момент се открояват неговите качества на пълководец. Той взема съдбовно решение да  атакува византийската войска в прохода като използва предимствата на местността. От запад на изток  се издигат гористите склонове на Преславската и Драгоевската планина, а през теснината тече тинеста река /р. Камчия/. Хан Крум съсредоточава войските си в района на прохода  като заповядва той да се прегради с дървено укрепление, зад което са изкопани дълбоки ями с набити по дъното им заострени колове.
 
Поради самонадеяност от лесната победа срещу българите  Никифор  не подозира за надвисналата опасност. Той разполага за нощуване  войските си в началото на прохода, без да разузнае обстановката или изгради укрепен лагер.  През нощта на 26 юли 811 г. войските на хан Крум обкръжават византийската армия, а призори я нападат. Главният удар е насочен срещу императорската гвардия, която е унищожена напълно. Изненадани една част от войниците оказват отчаяна съпротива, а друга се хвърля в бягство като затъват в тинестото дъно на реката. Други се опитват да намерят спасения на юг през прохода, но намират смъртта си пред дървените укрепления или падат в дълбокия ров. Унищожена е голяма част от войската на императора Никифор І Геник. Убити и ранени са видни военачалници – командирът на императорската гвардия Петър, най-близкият човек на императора патрицият Теодосий Силвера, командирът на Източните войски патриций Роман, тежко е ранен и Ставракий, синът на императора, които с мъка успява да се спаси и избяга в Константинопол. Сведенията за смъртта на императора в битката при Твърдишкия проход са противоречиви. Според едни е  убит от подчинените  заради безразсъдното ръководство на армията, а според други е заловен и обезглавен от българите. По заповед на хан Крум черепът на Никифор е обкована със сребро и е използвана от него като ритуална каша за пиене на вино, като символ на великата победа.
 
Последиците от катастрофалното поражение на византийската армия при Твърдишкия проход през 811 г. са изключително тежки за Византия Разбита е армия с голяма бойна мощ, а Никифор е вторият случай, когато византийски император загива на бойното поле. Тази победа на хан Крум  го нарежда сред едни от великите пълководци в епохата на феодализма.Тя е преломен момент в историческото развитие на България, защото е ликвидирана опасността от унищожаването завинаги на българската държава. С победата при Върбишкия проход българската войска взема стратегическата инициатива и преминава в настъпление на широк фронт. Съдба на България тръгва в нова посока на военни победи, териториално разширяване и просперитет.

Фотогалерия