Анкета
Чували ли сте за печата от Караново?
Да
Не
vote

Софийската Света гора

Обект тип: Свети места
местоположение: София

Софийската (Мала) света гора е названието на манастирите, които се намират около София, повечето разположени в полите на планините Витоша, Плана, Люлин, Лозенска и Стара планина. Началото на този манастирски комплекс е поставено през средновековието, като броят на манастирите в различните епохи варира от 14 до около 90. Много от тях изживяват периоди на възход и на разруха. Повечето запазени днес манастирски сгради датират от 19-20 век.

Според изследователите най-ранни са Германският и Куриловският манастири (10-11 в.), които са посветени на св. Иван Рилски. В периода на византийското владичество (11-12 в.) са основани Боянският манастир „Св. Пантелеймон” и Осеновлашкият „Св. Богородица”. От Второто българско царство датират Драгалевският манастир „Св. Богородица”, Симеоновският „Св. Архангел Михаил”, Бистришкият „Св. Георги”, Кокалянският „Св. Архангел Михаил”, Урвичкият „Св. Никола”, Лозенският „Св. Спас”, Илиенският „Св. Пророк Илия”, Кремиковският „Св. Георги”. По време на османското завоевание на българските земи манастирите от Софийската света гора запустяват. Някои от тях са възстановени през следващите векове: Драгалевският и Кремиковският през 15 век, Курилският през 16 век, когато са изградени и църквите на Карлуковския и Подгумерския манастири. Лозенският манастир е възстановен през 17 век, тогава е издигнат и Сеславският, а Кремиковският е обновен. Следващият подем на манастирско строителство е през 19 век, по време на Възраждането. За част от манастирите се разказват легенди, че в тях се е укривал Левски.

През второто и третото десетилетие на 20 в. се изграждат редица манастири в Софийско. Много от тях се строят по инициатива на Бона Велинова от софийското село Григорево. Бона посочва местата им след съновидения, като твърди, че там в миналото е имало манастири. Така са „възстановени” манастирите „Св. Илия” в Дървеница, „Св. Мина” в Обрадовци, „Св. Йоаким и Ана” край Бистрица и „Св. Архангел” край Бухово. Бумът в „откриването” на манастирите съвпада със социално-психологическата криза, обхванала българското общество след загубите в Междусъюзническата и Първата световна война. В случая се наблюдава и един характерен за традиционната култура елемент – за изгражданото християнско култово място се конструира дълга история, независимо от реалното наличие или липса на предхождащо го „свято място”.

През епохата на социализма много от манастирите преживяват упадък, някои са напуснати от монасите. Част от манастирските постройки се използват от новата власт за санаториуми и клиники (Подгумерски, Курилски, Искрецки манастири), други престават да функционират заради откриването в околностите им на мини (Буховски и Сеславски манастири). Добре се стопанисва Драгалевският манастир, който е резиденция на Българския патриарх. В него в построено ново жилищно крило.

След настъпване на демократичните промени в България започва обновлението на много от манастирските сгради. Пример за това е манастирът „Св. Мина”, където новите строежи доминират над скромната манастирска постройка. Възстановени са и двата лозенски манастира, както и манастирът „Св. Теодор Стратилат” до с. Балша. Ремонтирани са Кокалянският и Кремиковският. В последните години в Софийско се издигат и нови църкви и параклиси, някои от които са на мястото на стари култови постройки. Дарителите им имат различни мотиви – изява на религиозност, благодарност за изцеление, демонстриране на социален престиж.

Част от манастирите нямат постоянно пребиващи монаси и се обслужват от свещеници на големите църковни празници. С особена притегателна сила за поклонниците са онези манастири, за които се вярва, че имат чудотворни икони (напр. Дивотинския с иконата на св. Богородица, Обрадовския с иконата на св. Мина, която е нарисувана след съновидение от художника Михаил Малецки).

Много посещавани са манастирите на храмовите празници, когато се събират стотици хора от Софийско. На този ден след църковната служба свещеникът прави водосвет, след което от курбана се раздава на всички присъстващи. Жертвените животни се даряват за курбан по различни поводи, като най-често това е болест на член от семейството. Вярващите носят обредни хлябове, които начупват и раздават за здраве.

Манастирите от Софийската света гора имат разнообразни функции (религиозни, просветни, културни), като всяка една от тях в различните исторически контексти има различна тежест и значение. В наши дни те се осмислят като едни от символите на българската национална идентичност.

Фотогалерия