Анкета
Чували ли сте за печата от Караново?
Да
Не
vote

Паметник на Съветската армия

Обект тип: Паметник
местоположение: София

Паметниците, посветени  на съветската армия, издигнати в цялата страна след Втората световна война са едни от най- важните мемориални обекти на комунистическия режим - идеална илюстрация за усилията на управляващите да монументализират определени събития и да сакрализират своята власт.   Внушителният с локацията и размерите си паметник на Съветската армия в центъра на София, открит на 8 септември 1954 г. по случай 10- годишнината от 9 септември 1944 г.,  съдържа всички характерни елементи на тоталитарното монументално изкуство. Тук присъстват венците на славата – 10 броя по пет от двете страни, символизиращи победите на Червената армия  от Сталинград до Берлин, надписите, стълбите и хоризонталните нива, които внушават движението – възходящото развитие на социализма и същевременно йерархията в обществото. Особено характерни са скулптурните групи – неимоверно претрупани, в които идеологическият императив на времето е включил всички социални групи, участващи в „социалистическото строителство”, разбира се с „братската помощ” на съветските „освободители”. Материалите – гранит, мрамор, бронз допълват идеята за здравина, масивност, нерушимост.

Конкурсът за Паметник на съветската армия в София е обявен през 1950 г. Той е спечелен от колектив с художествен ръководител  Данко Митов, директор на  Архитектурно-градоустройствената дирекция и главен архитект на София /1948-1956/. Строителството започва през 1950 г.  По паметника работят изявени творци – архитекти, скулптори, художници – Любомир Далчев, Иван Фунев, Мара Георгиева, Васка Емануилова, Васил Зидаров, Петър Дойчинов, Данчо Митов и др.

Композицията заема площ от 200 кв.м., разчленена хоризонтално на няколко нива. На преден план са изнесени две  скулптурни композиции „Посрещане на Съветската армия в България” – източна -  от 14 двуметрови бронзови фигури  и западна от 16 фигури. Ръководител е Иван Фунев, с когото работят скулпторите Хр. Симеонов, Секул Крумов, Методи Измирлиев, Д. Даскалов, Павел Романски, Г. Апостолов, К. Сивилов, Ив. Петров. До централна част на паметника водят гранитни плочи с обща дължина 80 метра и широчина 22 метра.

На пилон с височина 37 метра се открояват 3 бронзови фигури – червеноармеец, селянка с дете и работник.. Съветският боец с вдигната ръка и шмайзер е висок 12 метра. Социалистическият реализъм в изкуството е направил „по- големия брат” с 3,5 метра по висок  от  другите две фигури,  високи по 8,5 метра. От трите страни на паметника орелефни композиции с дължина 6 метра и  височина 2,2 метра пресъздават  устрема на руските работници и селяни през 1917 г.,  участието на България в заключителния етап на Втората световна война и работата в тила в помощ на фронта.  В композицията  „Октомври 1917” - на изток -, дело на  Л. Далчев  акцентът е развято знаме с надпис „Вся власт советам”. От десетте фигури се открояват картечарят и комсомолката. Години по-късно през 1993 г. в писмо от САЩ  скулпторът споделя: „Моят „Октомври” беше върнат няколко пъти за поправки като „формализъм”…Най- голямата неудача е фигурата на комисаря, вмъкната като идеологическа необходимост, която е катастрофа за устрема, постигнат в раздвижените фигури на лицата от антуража”.  Композицията „ Отечествена война” - на противоположната западна страна  представлява сборен портрет на  всички поколения борци за „българския октомври” на 9 септември 1944г. Неин автор е Васил Зидаров. На юг композицията от десет фигури , дело на Петър Дойчинов показва образи на трудови хора от тила за спечелване на войната.

Днес паметникът на Съветската армия в София подобно на други емблематични  обекти е загубил своята роля на култово място за режима.   Монументът, внушителен, натрапчив, потискащ изпълнява повече от четири десетилетия функциите си по лениновия план за монументална пропаганда.

Фотогалерия