Анкета
Чували ли сте за печата от Караново?
Да
Не
vote

Ларгото

Обект тип: Обществена сграда
местоположение: София

Комплексът от обществено – административни сгради в центъра  на София, проектиран и построен през 50-те години на ХХ век с цел да се създаде нов представителен център и същевременно да се утвърди социалистическия реализъм в архитектурата е познат като Ларгото от италианското значение на думата –широк, обширен. Това „ларго-пространство” е главната архитектурна проява на социализма в столицата.

Идеята за промени в централната градска част е продиктувана от необходимостта София  да бъде възстановена след бомбардировките. Същевременно политическата промяна отваря пътя за други външни влияния в културния и професионален контекст и създава условия за друг тип архитектурно творчество.  Втората световна война е попречила за реализацията на градоустройствения план на видния урбанист професор Адолф Мусман от Дрезден. На 18 ноември 1944 г. е обявен конкурс за изготвяне на нов градоустройствен план на София. За участие в журито са поканени изтъкнати съветски специалисти – акад. Ал. Щусев, автор на мавзолея на Ленин и  Н. Баранов, главен архитект на Ленинград. Първа премия не  е присъдена. Втората  печели колектив с ръководител професор Л. Тонев. Изработеният общ градоустройствен план е одобрен през ноември 1945 г. В него за пръв път се появява пространството на  площад „9 септември” спрямо  съществуващите площад „Народно събрание”, площад „Ал. Невски” и площад „Света Неделя”. Нов конкурс за оформяне на градския център се провежда през 1947 г. В журито са поканени А. Микушковиц от Прага и проф. Острогович от Загреб. Първа и втора награда не са присъдени. Дадени са 4 трети премии. Задача да изготви нов подробен план за центъра на София получава Петър Кантарджиев като в колектива са включени повечето от участниците в наградените проекти. Този план е одобрен лично от Г. Димитров на 25 декември 1947 г. В него се появява в първоначален вид идеята за „Ларгото” като значително по размери  но неоформено архитектурно пространство и за дом на Централния комитет на партията, за който е обявен конкурс през 1948 г. 

През 1951 г. се изготвя и одобрява нов проект, включващ „Ларгото” и площад „9 септември” под ръководството на  архитектите Петър Ташев и Пантелей Греков. Това което се реализира и остава като главен представителен паметник на социалистическия реализъм е архитектурният ансамбъл със сградите на Министерството на тежката промишленост /днешният Министерски съвет/ и Централния универсален магазин, а на срещуположната  страна -  Министерството на електрификацията /днес Президентството/ и представителен хотел- ресторант „Балкан” /сега „Шератон”/. Не се построява предвиденият в плана 14- етажен Дом на съветите на западната страна на площада срещу Партийния дом.

Ларгото е плод на колективно творчество с определящо съветско влияние. Схемата е  проста – подчертана надлъжна ос в посока изток-запад, подсилена от почти огледалната симетрия на фасадите на двете министерства. Архитектурата на сградите е „късна социалистическа еклектика”. Северната рамка  – ЦУМ и Министерския съвет/1953-1956/ се изпълнява от колектив с ръководител Коста Николов. Участват скулпторите Б. Тилов, Д. Димитров, художниците-керамици Ст. Райнов, Г. Коларов, Ст. Пейчев, Здр. Манолов, И. Цанов, Йова Раевска. Архитектурният облик е  в духа на модернизираната класика. Пететажната сграда е хоризонтално разчленена- стартира с цокълен етаж от грубо дялан риолит с аркада,  над която следват три етажа, облицовани с бял врачански камък. Последните два етажа са обединени в пояс и разнообразени пластично с пиластри. Входната част, оформена с 6 квадратни колони над цокълния етаж и 6 цилиндрични колони с капители на последните два етажа, завършва с триъгълен фронтон с апликиран каменен релеф от две фигури, символизиращи труд и благоденствие.Западната фасада на комплекса - тази на хотел „Балкан”е дело на Д. Цолов и колектив. Импозантната сграда на Държавния съвет, предвидена като министерство на електрификацията е проектирана от архитект Иван Данчов с колектив.  Еклектичният характер достига своя апогей с появата на възрожденски еркери и „манастирския” характер, подсилен след поставянето на рамката на двора около ротондата „Свети Георги”.

Сталинската архитектура е построена в България след смъртта на вожда. Моделът на „обновената класика”, който се внедрява у нас и в други източноевропейски страни е каноничен и не търпи свободен избор и интерпретации. Той се характеризира със стоманено-бетонен скелет, модулна ортогонална планова схема и класическа фасадна композиция, съчетаваща елементи на ранния италиански ренесанс и късния петербургски класицизъм. Плахите търсения на „национална форма” засилват еклектиката като в официалната архитектура се вписват византийски мотиви, средновековен дух, възрожденски еркери. Главните фасади на двете министерства запазват неокласическия си характер. Въпреки противоположните мнения за тази архитектура и оценките за нея като тежка, застинала, провинциална, помпозна, отблъскваща, тя определено е трайна, респектираща, подходяща за сградите на властта.дсадасд

Фотогалерия