Анкета
Чували ли сте за печата от Караново?
Да
Не
vote

“Бююк джамия”

Обект тип: Джамия, Свети места
местоположение: София

Многобройни са следите от турското иго по българските земи. Завоевателят е оставил знаците на своята вяра из цялото българско пространство и няма съмнение, че някои от тях са достойни архитектурни постижения за времето си. Това в пълна сила важи за Бююк (голямата) джамия.

Завършена през 1494 г. джамията е построена върху стар античен и средновековен комплекс, тъй като мястото, на което е разположена е било част от най-оживените места в античната Сердика и в средновековният Средец. Храмът е съграден в чест на Коджа Махмуд паша – велик везир при султан Мехмед ІІ Завоевателя, който обаче така и не вижда цялото великолепие на джамията, тъй като умира 20 години преди да приключат окончателните работи по нея.

Храмът представлява каменен градеж, вплел в себе си мюсюлманските и християнските строителни традиции. Той, безспорно, е интересно архитектурно решение. Покривът на сградата се състои от девет купола, разположени във формата на квадрат, като тежестта „пада” върху централното кубе. Ето защо то е подсилено от четири арки, стоящи върху четири сводни стълбове. Те поемат напрежението и правят джамията изключително стабилна и здрава постройка. По този начин централното кубе се явява доминиращо, което напомня за архитектурата на християнските храмове, където куполът символизира върховенството на Господа.

Към средата ХVІІ век известният пътешественик Евлия Челеби, минал през София и му направило впечатление, че „Бююк джамия” била най-голямата и най-красивата в града. Той трябва да е зърнал храма в най-добрите му години, тъй като с времето джамията претърпява няколко укрепителни и фасадни ремонта, целящи да заздравят сградата. Но и те не могат да опазят храмът от разрушение. Природата и годините вземат своето. Унищожени са минарето и портика, за тях знаем само от стари рисунки. Но и самото предназначение на сградата се мени. По време на Освободителната война (1877-1878) тя е превърната в английска болница, лекуваща ранените турски войници. След Освобождението сградата подслонява новосъздадените Народна библиотека и Народен музей. С построяването на сградата на Българската народна банка (средата на 30-те години на ХХ в.), „Бююк джамия” е значително укрепена и до днес остава културна забележителност в София от първа величина, събрала в себе си хилядолетната история на града.

 

Фотогалерия