Анкета
Чували ли сте за печата от Караново?
Да
Не
vote

Устие на р. Текирдере

Обект тип: Война, Историческа местност
местоположение: Свищов

След погрома на Априлското въстание от 1876 г. и отказът на Високата порта да изпълни решенията на Цариградската посланическа конференция и на Лондонския протокол Русия слага край на мирните опити за решаване на българският въпрос и започва подготовка за война с Турция. На 24 април 1877 г. в Кишинев руският император Александър ІІ подписва манифест за обявяване на войната. Военните действия продължават 314 дни с много ожесточени сражения, върховно напрежения и драматизъм , но дълбоко врязан в историческата памет на българите остава първият ден на свободата, когато през нощта на 15/27 юни 1877 г. руската армия форсира река Дунав при Свищов. С тази класическа десантна операция започва освободителният поход на руската армия. Военните специалисти я определят като крупно постижение на руското военно изкуство. За тогавашното време река Дунав се оказва голяма стратегическа преграда. На нейния висок южен бряг турците построяват редица укрепления и крепости. Всеобщо е мнението на авторитетни европейски специалисти, че така укрепен брегът е непреодолима преграда за руската армия. Сам турският главнокомандващ Абдул Керим казва:” По-скоро на дланта ми косми ще поникнат, отколкото русите при Свищов да проникнат”. Събитията по-късно опровергават напълно неговите думи.
 
Според плана на руското командване най-удобното място за преминаване на войските е в района между Никопол и Свищов. След продължително проучване и разузнаване руското командването взема историческото решение десантът на главните сили да се извърши на 5 километра западно от Свищов, в района на устието на малката река Текирдере. Тук р. Дунав е широка около километър и течението минава близо до българския бряг. Разузнаването донася, че на това място противникът разполага с незначителни сили. В Свищов има около 800 души пехота и една батарея. В близкото село Вардим са разположени 5 табора пехота и 4 оръдия.
 
Операцията за дебаркирането на главните сили руското командване възлага на 14-а пех. дивизия, в състав от 17 пехотни дружини, 6 ескадрона и 64 оръдия. Тя се   командва от генерал М. И. Драгомиров, който е най-добрият специалист в руската армия по преодоляването на водни препятствия. За форсирането на реката дивизията се разделя на 7 рейса, всеки един от които включва пехотна дружина, от 40-60 конници и от 4 до 6 оръдия. Успехът на операцията до голяма степен зависи от първите стъпки на вражеския бряг, от първите бойци, които буквално с гърдите си трябва да пробият турската отбрана.Тази чест се пада на 11 роти от Волинския полк, 60 казаци, планинска батарея и рота пластуни. Огневото прикритие на десанта се осъществява от 40 деветфункови оръдия на 35 пех. Брянски полк.
 
На 15/27 юни 1877 г. в 2 часа през нощта понтоните на първия рейс едновременно се отделят от брега и бавно потеглят по течението. Решаваща роля трябва да изиграе изненадата, затова операцията започва при абсолютна тишина. До вражеския бряг остават няколкостотин метра, когато турските часови забелязват десантите понтони. Вдигнатите по тревога турски части бързо заемат позиции по стръмния бряг при устието на Текирдере и откриват ожесточен пушечен и оръдеен огън. Стрелбата, тъмнината и силния вятър затрудняват стоварването на десанта. Към 3 часа на българския бряг първа стъпва ротата на капитан Фок и с вик “Ура !” се хвърлят към неприятелските позиции. Турците не се стъписват, а контраатакуват устремно. В това време от село Вардим пристига турска пехотна бригада, която веднага влиза в ръкопашен бой със стъпилите на брега малобройни руски части. По силния натиск те отстъпват към реката и позволяват на турците да овладеят крайбрежната ивица източно от устието на реката. В този момент се задават понтоните на втория рейс, в които пътуват командващият дивизията генерал М.И.Драгомиров и генерал М.Д Скобелев. Започва да се разсъмва и положение на дебаркиращите части става още по-тежко.Убийственият огън на противника нанася големи загуби на струпаните в подножието на Тепебунар и устието на река Текирдере руски части. По тях стреляли и турските оръдия, разположени на “Калето” в Свищов. Потъват лодки, оръдия, коне, хора. Слизащите от понтоните части дават много жертви. Между тях е Антон Петрович Кожухаров, първият българин, загинал във войната за освобождението на отечеството, като щабс-капитан от 54-и пех. Мински полк на руската армия.
 
В най- критичния момент от боя, на 200 метра от мястото на десанта слиза 12 Волинска рота на  щабс-капитан И. Брянов. Тя получава задача да изтласка турците от техните позиции. Задачата е непосилна, но не и неосъществима. Водени от своя командир войниците с мощно “Ура!” се хвърлят във фланг на противника. Турците ги посрещат с насочени щикове, девет от които промушват гърдите на капитан Брянов. Героичната му смърт вдъхновява следващите го войници и скоро време турците започват панически да напускат позициите си. На мястото на десанта става по-спокойно. С пристигналия параход “Анета” са стоварени са нови сили и 6 оръдия, които влизат в атака и решават изхода на боя. Към 9 часа турците напускат крайбрежните се позиции, а час и половина по-късно цялата 14 пех. дивизия е прехвърлена на южния бряг на река |Дунав. Командващият десанта генерал Драгомиров заповядва настъпление към Свищов. Към 3 часа след обяд частите на стрелковата дивизия на генерал М.Ф. Петрушевски влизат в първия освободен български град.
  
Успехът на операцията по преминаването на руските войски при Свищов на 27 юни 1877 г. открива пътя за настъплението на руската армия на юг и оказва влияние върху хода на цялата война. В първият бой на българска земя оставят костите си 812 руски воини. Днес това свещено място е превърнато от признателния български народ в парк на освободителите, където се намират многобройни паметници. На десният бряг на река Текирдере е издигнат паметник, в чест на преминаването на р. Дунав на 15/27 юни 1877 г. Той е изграден  през 1878 г. от  кафяв камък и има формата на пресечена пирамида. Паметникът е висок 12 м. и е обграден от метална верига На мраморната плоча от източната страна са изброени имената на частите и поделенията, форсирали първи реката, от западната страна има плоча с името на руския император Александър ІІ.
 
През 1878 г. над братската могила на загиналите героите от 14-та пех. дивизия са издигнати  седем мраморни обелиска. Централният паметник - обелиск има надпис: “ На руски воин, паднали в  боя на 15 юни 1877 г. при преминаването на Дунава.” На друг паметник, с формата на пресечена пирамида  са издълбани имената на загиналите 10 офицери и 229 войници от 14-та пех.дивизия. На шест от паметниците са изписани имената на загиналите офицери, между които и името на българина, щабс-капитан Антон П.Кожухаров от 54-и пех- Мински полк. В чест на 100 годишнината от Освободителната война през 1987 г. в парка се издига  мемориал-пантеон от бетон. Автори на проекта за изграждането на мемориала са скулптура Боновски, архитектите Дулева и Кръстев и инженер Малеев. Вътрешните стени на пантеона  изобразяват гъсти колони руски войни в неудържимия си марш на юг след форсирането на река Дунав.
 
В парка са издигнатите многобройни паметници, които пазят спомена за героите.

Фотогалерия