Анкета
Чували ли сте за печата от Караново?
Да
Не
vote

Фестивал на боба

Обект тип: Фестивали
местоположение: Самоков

Началото на Бобфеста в с. Радуил (община Самоков) е поставено през 2003 г. по идея на читалищния деец Георги Божилов. Селището е планинско и бобът е една от традиционно отглежданите местни култури. Организатори на бобфеста са кметството и читалището на Радуил и община Самоков.
 
Първоначално Празникът на боба се провежда на 15 август (Голяма Богородица), когато е съборът на селото. След това двата празника са разделени и бобфестът се организира всяка година през месец септември, като от 2004 г. той вече е наименован Международен фолклорен фестивал. Официалното откриване на празника започва с водосвет и благословия от свещеник. След това приветствия отправят официалните гости на празника. Началото на бобфеста се дава от три гърмежа на бобеното топче.
 
Фолклорната програма започва с изпълнения на кукерски състави на площада на селището. Съставите за народни песни и танци се представят в салона на читалището. Участват самодейни и професионални, женски, детски, смесени състави и индивидуални изпълнители от страната и от съседни балкански държави. По подобие на наградите „Пулицър” участниците в конкурсите на бобфеста се награждават с медали и грамоти „Фасулицър”. Със статуетки във формата на боб и поникнал от нея ключ сол се награждават двата най-добри български и чуждестранен състави.
Различните издания на празника включват кулинарно изложение, изложба „Бобът през погледа на занаятите”, карикатурна и фотоизложба „Радуил - столицата на фасула”, изложби на икони, бродерия, плетива, дърворезба, рисунки върху кратунки, карикатури на тема „Адам и Ева” от Дома на хумора и сатирата в Габрово. Организира се надяждане с радуилски боб. Храмът „Успение на Пресвета Богородица” дава бобен курбан в черковния двор.
 
В едно от изданията на феста (2005 г.) е проведен семинар с доклади за боба и неговото място в земеделието и храненето. Изданието на феста през 2009 г. е посветена на 90 г. от рождението на Н. Хайтов, в чиято памет е открита чешма с кът за отдих. То е съпроводено с литературно четене и разговор с близки на писателя.
 
Превръщането на бобфеста в Радуил в атракция за много български и чуждестранни туристи е благоприятствано от близостта на курортното селища Боровец.
 
Бобът в Радуил е донесен от пра-пра-дядото на Георги Божинов - Гебо. Бившият учител е и главен организатор на боб феста, който ще се проведе за трети път в началото на септември и вече ще бъде международен. Прародител му е  Георги Пределов, родом от Куманово, днешна Македония. Тогава тези български земи били потурчени. Пределов бил виден туджар или търговец на семена. Обикалял цялата Турска империя. Бобът донесъл от Венеция, но семената били испански, от онзи боб, който испанските конкистадори донесли от Латинска Америка и дълги години отглеждали в кралските градини като екзотично растение с прекрасни цветове. Бобът, донесен от Георги Пределов, бил най-чистият сорт бял боб. Шареният, по сведения на турските архиви, минал до нашите земи по други пътища и стигнал дотук през Сърбия.
 
Белият боб пристигнал в Радуил преди 300 години. Към 1730-та година беят на Самоков по онова време бил собственик на четири мадана - фабрики за коване на желязо, и 12 видни - пещи за претопяване на желязна руда, в Радуил. Работниците били много, но и стоката се търсела, защото от радуилското желязо изковавали прочутите саби дамаскини. В разговор с колегата си от Куманово беят на Самоков се оплакал, че му излиза много скъпо да храни стотиците си работници с мляко, сирене и месо, и за да не се разори, търси по-евтино препитание. Тогава онзи му препоръчал българския търговец на семена и разходите за храна наполовина спаднали.
 
Така към 1730-та година Георги Пределов по поръчение на Кумановския бей заминава за Самоков с 11 катъра, натоварени с козиняви чували с човешки бой, пълни с фасул. Преди да приеме стоката беят накарал Георги да свари фасула и да яде пръв от него - толкова невероятно му се струвало подобно нещо да става за ядене. След като го вкусил, беят веднага назначил дядо Георги за отговорник по прехраната на всички работници по маданите в региона чак до Пазарджик.
 
За благодарност му позволил да засели семейството си в Радуил. По традиция турчинът дарявал толкова земя, колкото може да огради от изгрев до залез слънце. Хитрият българин събрал освен синовете си и всеки познат и приятел. За един ден оградили земя за половин село. Столетия наред не само момците създавали потомство, като доведат булка отвън, но и момите, вместо да отидат при свекърва, водели зетьове у дома си. Така родът се запазвал и разраствал, а тайнството на отглеждането на истински боб се предавало като свещена традиция.
 
Родът на първите фасулджии веднага се сдобил с прякор Пръдльови, фамилия, която в продължение на близо 300 години носели поколения наред. Дядо Божил бил първият, който въвел нова традиция фамилното име да повтаря собственото. Преките наследници на родоначалника на бобения бизнес с фамилията Божилов днес са около 600 души.

Фотогалерия