Анкета
Чували ли сте за печата от Караново?
Да
Не
vote

Пещера Магура

Обект тип: Обиталище, Светилище, Свети места
местоположение: Белоградчик

Пещерата се намира в района на Белоградчик, Северозападна България. Тя е една от най-големите пещери в България (дължина 2600 м), с 20 зали и изключително красиви и понякога много големи образувания, една от първите благоустроени и отворени за посетители. Освен с природните си дадености, Магурата е известна с богати културни останки, вкл. и със световно познатите си скални рисунки. Археологически проучвани са правени от Лазар Филков, Васил Миков, Николай Джамбазов, Румен Катинчаров и Ана Йоцова.
 
Най-ранното установено обитаване на пещерата е през ранната бронзова епоха (култура Коцофени), т.е. през ІІІ хилядолетие пр. Хр. При разкопките са проучени останки от жилища, изградени със стени от измазан с глина плет. За покрив им е служил тавана на пещерата. В жилищата, които не са били големи, е имало по една пещ, изградена от каменно-глинена основа и купол от глина, служила за отопление и приготвяне на храна. Сред многобройните находки правят впечатление красиви керамични чаши с една висока дръжка, покрити с врязана украса. Намерени са сечива от кремък, камък, кост и рог.
 
Пещерата е била обитавана и през ранната желязна епоха, т.е. през първата половина на І хилядолетие пр. Хр. Жилищата са били изградени в същата зала и със същата техника, както и тези през ранната бронзова епоха. Били са долепени до стените на залата, а входовете им са били обърнати към вътрешното незаето пространство на „селището”. При разкопките са намерени части от керамични съдове с врязана и бялоинкрустирана украса, както и каменни и кремъчни сечива.
 
Широката известност на Магурата се дължи на видимите по стените й в левия пещерен клон, на около 200 м от входа, над 700 рисунки, нанесени с гуано от прилепи, които обитават именно тази част на пещерата. Голяма част от тях произхождат от бронзовата епоха, други са правени в по-късно и дори в ново време. Към ранната бронзова епоха се отнасят изображения на керамични съдове, окачени на въже. Друга съществена част са композициите, които представят жена, танцуваща с вдигнати нагоре ръце, облечена с къса туника и препаска на кръста. Край нея стои мъж с ръка на кръста, с несъразмерно голям фалос в ерекция. Счита се, че сцената включва богинята Майка и племенния вожд-жрец, които се готвят за „брачен съюз”, от който да бъде заченат новия природен цикъл. Тези композиции се отнесат към късната бронзова или ранната желязна епоха. От същото време датират ловни сцени, слънчеви символи, двойни брадви, шахматни пана, растителни мотиви. Явно по това време левият клон на пещерата е бил използван от местното тракийско племе като светилище.

Фотогалерия