Анкета
Чували ли сте за печата от Караново?
Да
Не
vote

Пещера Козарника

Обект тип: Обиталище
местоположение: Белоградчик

Козарника е пещера в района на Белоградчик, Северозападна България. От 1996 г. там се извършват българо-френски археологически разкопки, ръководени от Николай Сираков и Жан-Люк Гуадели. Установени са напластявания от човешко обитаване, чиято дебелина е над 10 м. Горната част на отложенията е силно нарушена в ново време. Добре са запазени плейстоценските пластове, в които се откриват археологически и палеонтологически (животински) материали от всички периоди на старокаменната епоха (палеолита). Повечето от тях са с изключително научно значение, което прави Козарника един от най-важните археологически обекти от ранната праистория на Европа.

В най-долните пластове на пещерата са открити останки от няколко последователни лагера на раннопалеолитни ловци. Те са изработвали примитивни кремъчни и костени сечива, използвани в лова и обработката на животинската плячка. Костните останки показват, че ловуваните животни са характерни за по-топъл климат - слон, носорог, антилопа. Древните ловци успявали са да убият дори опасни хищници като саблезъб тигър, архаични видове хиена, пантера, лъв, мечка. Лагерите датират от периода между 1,6 и 1,4 милиона г. Обитателите им са били от вида Хомо ергастер, който възниква няколкостотин хилядолетия по-рано в Източна Африка. Заради променящи се природни условия ранните хора започват да се разселва към Европа, минавайки през Мала Азия и Проливите. Всъщност, долните пластове в Козарника представят най-ранните следи от човешко присъствие в Европа. Особен интерес предизвиква намереният в тях фрагмент от кост на диво говедо с четири групи по 4 успоредни нарези върху него, който се определя като най-ранното в Стария свят свидетелство за абстрактно мислене на човека. Тази уникална находка, чиито снимки обиколиха световните медии, може да се види в оригинал само в Националния археологическия музей на БАН в София. Откритията в Козарника показват, че европейската праистория започва на Балканите.
 
Следващите пластове нагоре представят археологически комплекс от средния палеолит. Той е датиран в периода между 200 000 и 45 000 г. преди нас, през който пещерата е била обитавана от хора, стоящи по-високо в еволюционната стълбица. Най-вероятно това са били неандерталци или близък до тях вид. Оставените от тях каменни и костени артефакти се свързват с възникването на източнобалканския левалуа-мустериен - среднопалеолитна култура с характерни кремъчни върхове за копия.
 
В Козарника са проучени пластове и от късния палеолит. Началото на този период е представено от археологически комплекс, датиращ от преди около 42 000 г. В него има ясни доказателства за много ранна поява на нова технология за производство на каменни сечива, насочена към производството на фини кремъчни пластинки - режещите им ръбове се оформят допълнително с характерен ретуш, за да се монтират в режещите или пробиващи части на ножове, копия, стрели и харпуни. Приема се, че промяната е свързана с появата на съвременния човек, наречен Хомо сапиенс, чиито първи представители в Европа се появяват също най-напред на Балканите. Регистрираната нова технология позволява следващите културни нива на късния палеолит да бъдат обособени като самостоятелно културно явление, наречено култура Козарника. Тази култура стои в основата на непосредствено следващия като време граветски културен комплекс, установен отдавна в Западна Европа, но, както вече става ясно, произхождащ от Балканите. Ранната фаза на култура Козарника се датира между 39 000 и 36 000 г. преди нас. В този пласт е открит наниз (огърлица) от пробити черупки на малки охлювчета.

Фотогалерия