Паметта на човека осмисля и удължава чрез придобития опит живота му, а народната памет свързва безброй поколения по стъпалата на Историята, които водят нагоре или надолу, но винаги напред към бъдещето. Историята е записаното или поне запомненото минало и е по-малка или по-голяма част от него в зависимост от богатството на изворите. Когато липсват свидетелства, тогава тя все едно не се е състояла. Така че паметта за миналото е „условие, без което не може” да има История на селища и държави, на народи и човечество. Късопаметието създава предпоставки за фалшифициране на Историята или за нейното художествено доизмисляне, което е противопоказано на историческата наука.
прочети още...